phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved

Балкански винени пътешествия  (Част І)

Идеята за винен тур през балканските страни отдавна зрееше сред екипа на „ВиноЗона“, но по една или друга причина нейната реализация се отлагаше. Затова тази година започнахме подготовката по-отрано, с целта да оползотворим множеството почивни дни в началото на май за едно наистина сериозно тематично пътешествие. 

СЪРБИЯ


Въпреки, че времето на посещението ни в съседна Сърбия съвпадна с празнуването на православния Великден, повечето от избите, към които се обърнахме чрез имейл с молба за резервация на визита, откликнаха положително.  

 

Така в ранната съботна сутрин преди най-големия християнски празник, заредени с отлично настроение и силна амбиция да избягаме по-бързо от ситния и хладен софийския дъжд, поемаме право на запад. Винената ни програма за деня е доста натоварена и включва посещения на четири винарни. Първата ни спирка е на около 270 км. от София, в околностите на сръбския град Ягодина. Макар вино тук да се прави от незапомнени времена, едва напоследък регионът се появява отново на модерната винена карта на Сърбия. Последното до голяма степен е благодарение на човека, с който ни предстои да се срещнем – Миша Цилич.

 

Изба „Цилич“


Винарната, или както собственикът й я нарича „Газдинство Цилич“ (Cilić Estate), е модерна постройка, намираща се на върха на един от множеството хълмове в околността, оградена отвсякъде със собствени лозя. 
 

Едно от първите неща, които Миша Цилич ни разказва, посрещайки ни на входа на избата, е именно за структурата на лозята. Насажденията са с обща площ 120 декара и включват сортовете Совиньон Блан, Хамбургски Мискет, Пино Ноар, Каберне Совиньон, Каберне Фран и Мерло. Подобно на много от своите колеги, Миша Чилич влиза във винарската професия, мотивиран до голяма степен от родовата традиция. Неговите прадеди до един са производители и търговци на вино и ракия, а баща му Зоран е известна фигура във винения бранш на социалистическа Югославия. Самият Миша, въпреки младата си възраст, вече има зад гърба си солиден опит в множество винарни във Франция (регионите Бургундия и Бордо), САЩ, Аржентина, Чили, както и в държави от Централна и Югоизточна Европа.

 

След като изучава в дълбочина винарския занаят, през 2008 г. Цилич стартира своя консултантски проект Enocentrik, чрез който съдейства за създаването на дузина изби в Европа. Паралелно с това, той и баща му Зоран започват да изкупуват парцели около Ягодина, където през 2012 г. успяват да изградят и своята семейна винарна, с капацитет от 200 хил. бутилки, който към момента е натоварен наполовина. 

„Като производител искам вината, които правим, да изразяват както тероара, от който произхождат, така и свършеното от нас на лозето и в избата“, обяснява накратко винената си философия Миша Цилич. По неговите думи, климатичните особености на региона и хълмовете с разнообразни почви позволяват отглеждането на множество различни сортове и създаването на запомнящи се вина.

 

В последното скоро ще се убедим и сами, тъй като вече сме в дегустационната на покрива на избата, която е изградена с изцяло панорамни прозорци и позволява изумителна гледка към лозята и целия регион. Вината, които ни предлага да опитаме любезния домакин, са пет етикета на избата.

Дегустацията започна с новото розе, носещо интересното име Hоmо Zero. Както ни обяснява Миша, това име е заигравка с предубеждението (битуващо и в България), че розето е предимно дамско питие. Самото вино е от сорта Мерло, а с наситения си цвят бяга далеч от наложилата се в последните години мода на бледите розета в провансалски стил.

Следват две интересни бели вина от сорта Совиньон Блан – Onyx, който е издържан в традицията на добрите френски совиньони и Fume Blanc – сравнително по-нетипичен, но забележителен совиньон, отлежал за няколко месеца в дъб.

Дегустацията ни завършва с два чудесни червени купажа в стила на Бордо, който впрочем, както отбелязва и Цилич, се намира на същата географска ширина като Ягодина. 

 

Около половината от вината на избата се продават в Сърбия – както наблизо в региона, така и в добрите ресторанти в Белград и останалите по-големи градове на страната. Останалите се реализират сред частни клиенти и ресторанти в страните от Западна и Централна Европа. Самият Цилич си признава, че все още винопроизводството не носи печалби. „След като погасим кредита за строежа на избата, вече ще е по-различно. Тогава ще имаме и повече лозя в плододаване, а вината ни сигурно ще са станали и по-популярни“, допълва с усмивка той.

Докато се случи всичко това, Миша Цилич разчита в голяма степен на своя консултантски бизнес, който се развива наистина успешно. Доказателство за това е намиращата се буквално на една ръка разстояние изба „Темет“, изградена по негов проект. „Колкото повече нови, модерни винарни възникват наоколо, толкова по-популярен и познаваем ще стане и самият ни регион, а и туристите ще се умножат“, обяснява той. 

За съжаление, съседите от „Темет“ не бяха отворени по празниците и посещението при тях отлагаме за някой следващ път. Външният вид на тази винарна е доста впечатляващ и създава добри очаквания и за съдържанието. 

Изба „Радованович“


Първоначалните ни планове не предвиждаха посещение на изба „Радованович“, но след като обсъдихме програмата си с нашия първи домакин Миша Цилич, той бе категоричен, че тя няма да бъде достатъчно пълна, ако пропуснем една от емблемите на съвременното сръбско вино. След кратък телефонен разговор със собственика на избата Миодраг Радованович, Миша ни упъти как най-лесно и бързо да стигнем до нея. Още около 70 км. на север във все същата Шумадия – може би най-развитата и гъстонаселена земеделска област в Сърбия, и вече сме в пределите на село Крънево, където е разположена и самата изба.

На пръв поглед тя не смайва с архитектурата си, като личи, че е изграждана на няколко етапа в зависимост от нуждите за разширение. Както разбрахме от разказа на нашите любезни домакини, това наистина е така - изба „Радованович“ е първата новосъздадена частна изба в Сърбия след социалистическия период. Съществуването си тя започва през вече далечната 1990 г.

За Миодраг Радованович винарството също е родова традиция, а Рейнският Ризлинг, засаден от неговия дядо в началото на XX век, все още е част от лозовите масиви на съвременната изба. Самият Миодраг в началото на 90-те е технолог в югославския аналог на „Винпром“, но веднага щом това става възможно, създава своята, тогава съвсем малка, изба, с начален капацитет от едва 1 500 л. и започва да продава вино в местния ресторант. Още първите си стъпки обаче Миодраг подчинява на своята ясно определена цел – да прави вина, с чието качество да може да се гордее както областта Шумадия, така и цяла Сърбия. 

Благодарение на тази философия, днес изба „Радованович“ разполага с 220 дка собствени лозя и купува грозде от още около 250 дка насаждения, собственост на местната кооперация, произвеждайки общо около 200 хил. бутилки вино от най-високо качество всяка година.

 

Сред отглежданите сортове са Рейнски Ризлинг, Шардоне, Совиньон Блан и Пино Гри от белите, и Каберне Совиньон, Каберне Фран и местния сорт Прокупац от червените.

Макар регионът по традиция да е „бял“, виното, което печели най-много награди и прави избата популярна,  е от сорта Каберне Совиньон. Актуалната реколта от него в момента е 2012 г., тъй като виното отлежава от 18 до 24 месеца в бъчви и още поне година в бутилка.

Най-интересната за туристите част от избата се намира под земята, където в специално изградени помещения с тухлени сводове се съхраняват нейните „съкровища“ – бъчви с вино от различни сортове и реколти.

Самите бъчви са с различни размери – освен стандартните барици, тук се използват и по-големи дъбови съдове в специфичната за Западните Балкани елипсовидна форма.

Условията за посрещане на туристи тук са повече от добри – изба „Радованович“ е отворена за посещения по всяко време, разполага с просторна дегустационна зала на три нива и магазин, а упътванията към нея започват още от магистралата. 

Впрочем тук е моментът да отбележим отличната работа на отговорните институции в Сърбия (а както ще видим от следващите части на балканските ни пътешествия и не само там) за осигуряването на специални табели, поставени на всички основни пътища, маркиращи различните винени маршрути и указващи местонахождението на отделните изби в дадения регион.

 

За такива табели в България се говори от много време, но до момента резултатите видимо и осезаемо отсъстват.

Очаквайте  продължение...
 


 © 2016 „ВиноЗона”