Балкански винени пътешествия  (Част ІІ)

Изба „Руйевица“

След непланираното, но повече от приятно гостуване в изба „Радованович“, се връщаме към предварително начертаната си програма и поемаме на югозапад към Крагуевац. В покрайнините на града, известен с автомобилите „Застава“ (вече ФИАТ), се намира и следващата винарна, която искаме да посетим – „Руйевица“. За нея не знаем почти нищо, освен това, че е малка, но доста активна в областта на винения туризъм. Реалността обаче надхвърля предварителните ни очаквания. 

Намиращата се почти в географския център на Сърбия изба ни посреща със свежа зеленина в огромния си двор, усещане за пасторална идилия и голяма, но умерено шумна група гости. След като ни настаняват на трапезата и ни дават да опитаме техните вина и отбрани мезета, собствениците Иван и Мария Димитриевич ни изненадват с информацията, че „Руйевица“ всъщност още не е точно винарна. Обяснението е, че съгласно сръбското законодателство, производителите с капацитет под 5 тона не са длъжни да се регистрират като винари и да спазват всички тежки нормативни изисквания. Докато „пораснат“ достатъчно, те могат да продават виното си просто в качеството си на земеделски производители. Тук веднага се сещаме за нашенските периодични кампании срещу домашното винопроизводство и отбелязваме (за себе си) предимствата на по-либералния подход. 

Всъщност, по отношение на насажденията „Руйевица“ вече може да претендира за сериозен винопроизводител, тъй като разполага с 50 дка собствени лозя, разположени в два отделни парцела на отсрещния хълм.

 

Местните хора наричат мястото Руйният хълм, защото преди много години градушка ударила старите лозови масиви точно преди гроздобер и по склоновете на хълма рукнали червеникаво оцветени дъждовни води. Днешната изба носи името на хълма.      

 

Отглежданите сортове са местните Прокупац и Тамянка (бяла и черна), както и Каберне Совиньон, Мерло и Шардоне. В момента от всеки от сортовете се правят само по няколкостотин бутилки, но намеренията на Иван Димитриевич са скоро количествата да бъдат увеличени, най-вече заради нарастващото търсене от все по-голям брой туристи, посещаващи избата.

 

В посока още по-силно развитие на винения туризъм са насочени и усилията на семейството собственици, което предлага два апартамента за гости в прилежащата към избата къща (обзавеждането на които е финансирано от държавата по програма за подкрепа на дребни предприемачи), изцяло биологична зеленчукова градина, голямо игрище за деца, както, разбира се, и множество амбициозни идеи за бъдещето. 

Кралската изба 


Следващата изба по нашия път е историческа забележителност, а опознаването й ни позволява да забележим някои интересни паралели за развитието на винопроизводството в Сърбия и България. 

И в Сърбия, както и у нас, първите професионални и модерно оборудвани за времето си изби са създадени от техните монарси – Кралската изба на хълма Опленац край сръбския град Топола от Александър І Караджорджевич и избата в летния дворец Евксиноград край Варна от Фердинанд. За разлика обаче от българския владетел, чиято винарна обслужва само двора и неговите гости, Караджорджевич развива активна дейност за цялостно модернизиране на лозарството и винарството в района на Топола и в Сърбия като цяло. Създадената от краля винарска задруга засажда над 15 000 дка модерни лозови масиви в околността, а след Първата световна война е изградена голяма изба по френски образец. 

Днес избата се стопанисва от кралската фондация и е превърната в атрактивен винен музей, като от 2006 г. насам е възобновена и винопроизводствената й дейност, разбира се в значително по-ограничени мащаби. Сред експонатите в музейната част впечатление правят огромните лагерни бъчви от началото на миналия век. На една от тях е издълбан особено дълбокомислен надпис: „Този, който не знае и не търси да пие руйно вино, не е човек, а клет изрод“ :-)

Изба „Александрович“

 

Произвежданото някога по технология на немски винари в Кралската изба и прочуто в цял свят бяло вино Trijumf, продължава своя нов живот и в наши дни в модерната частна изба „Александрович“, намираща се в недалечното село Винча. 

Собственик на избата е потомственият винопроизводител Божидар Александрович, който през 1992 г. получава от емигриралия в Канада бивш придворен винар Живан Тадич оригиналната рецепта на Trijumf за да възроди легендата и винените традиции на региона.

 

В началото на новото хилядолетие, Александрович успява да изгради изключително модерна изба и да увеличи площта на лозята си до 750 дка, разпределени почти поравно между бели сортове (Совиньон Блан, Шардоне, Рейнски Ризлинг и Гевюрцтраминер) и червени (Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Пино Ноар и Хамбургски Мискет).

Изба „Александрович“ е сред безспорните флагмани на съвременното сръбско винопроизводство и регулярно печели множество награди със своите вина на най-престижните международни изложения. Избата е особено подходяща за винен туризъм с атрактивната си дегустационна, ресторант, конгресна зала и винен магазин.

В празничния Великден оставяме зад гърба си хълмовете и полята на Шумадия и се насочваме към областта Срем в северозападната част на Сърбия. Видимата разлика в архитектурата ни показва, че сме в област, която е била дълго време под австро-унгарско влияние. По-късно ще научим, че това влияние се разпростира и върху кухнята на областта и неговите вина. В кръга на шегата, местните обичат да разделят територията на „Вински Срем“ и „Свински Срем“, според това къде се прави повече вино или месни деликатеси. 

 

Изба "Ковачевич"

Целта на пътуването ни тук е намиращата се в градчето Ириг изба „Ковачевич“. Това, което знаем предварително за нея, е, че тук се прави най-доброто сръбско шардоне, което се сервира и по официални приеми на множество държавни глави и знаменитости, гостуващи в страната. Както при повечето местни изби, собственикът – Мирослав Ковачевич, е продължител на вековна родова винарска традиция, възстановена през 2001 г., когато е първата реколта на създадената от него модерна изба с капацитет тогава около 10 т. вино. 

Първият ни досег с „Ковачевич“ става във винения ресторант на собственика, който се намира в покрайнините на Ириг и категорично може да се конкурира по качество на храната и обслужването с който и да е ресторант със звезди от Мишлен.

 

Кухнята умело комбинира европейска елегантност с типичните рецепти на региона.

 

Поръчваме си розе, носещо марката Rosetto, направено само от Каберне Совиньон, и оставаме напълно доволни от чудесния баланс на аромати и вкусове.  

 

След вкусния обяд се насочваме и към самата изба. Там обаче ни упътват към сградата на стария местен винпром – „Иришки Подрум“, който преди няколко години е бил закупен от Мирослав Ковачевич и където в момента е съсредоточена почти цялата производствена дейност на избата. 

„Иришки Подрум“ е изграден още през 1930 г. като кооперативна изба, а по времето на Югославия е единствения производител на вина в региона. В годините след политическите промени в края на миналия век винпромът е изоставен.

 

Веднага след закупуването му, Ковачевич започва сериозна реконструкция, която продължава и в момента.

Оборудването вече е напълно подменено, старият (огромен!) бетонов винен резервоар е превърнат в уникално помещение за бъчвено отлежаване на вината, а специално за туристите предстои обзавеждане на дегустационна зала и откриване на ресторант.

Домакинът ни, представител на търговския отдел на избата, обяснява, че новият дом на избата ще осигури необходимия допълнителен капацитет за да бъде разширен асортимента на произвежданите вина, включващ за момента марките Orfelin (за купажните бели, червени и розови вина), Kovačević (за едносортовите), Бордо-бленда Aurelius, едносортовото розе Rosetto, като и пенливото вино Kovačević, и десертното Bermet.  

Гроздето за вината идва от над 3 000 дка собствени и наети лозя от сортовете Шардоне, Совиньон Блан, Рейнски Ризлинг, Мерло и Каберне Совиньон, намиращи се по границите на близкия национален парк Фрушка гора, които се стопанисват и контролират от агрономите на винарната.

 

Бъдещите планове предвиждат и значително увеличение на собствените лозя, като за целта вече са придобити подходящите парцели. На тях ще бъдат засадени само местни сортове грозде, които ще се отглеждат изцяло по традиционен начин. Това, по думите на домакина ни, означава не само отказ от третиране с химикали, а и неизползване на механизация. Лозята ще бъдат окопавани само на ръка или с конска тяга. По този начин ще се използва максимално потенциала на местния тероар и ще се възроди в най-голяма степен някогашната слава на вината от Срем и Фрушка гора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Очаквайте  продължение...
 


 © 2016 „ВиноЗона”
 

А ние грижливо прибираме множеството приятни впечатления от гостоприемната и богата на вкусове Сърбия, и се запътваме още по- на Запад, към следващата ни любопитна балканска винена дестинация – Хърватия. 

phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved