износителите на вино. В тази своя роля тя работи усилено за популяризирането на българските вина на международните пазариГалина е един от създателите на Балканския винен конкурс и фестивал (BIWC) и настоящ негов директор.

 

Eто какво сподели Галина Нифору специално за „ВиноЗона”:

 

Защо е важно Балканите да се възприемат като обща винена територия? Какво ги отличава от световноизвестните винопроизводствени региони?

 

Може би е добре въпросът да изключва думата територия, защото това, което се опитваме да създадем е по-скоро бранд, чрез който да се възприеме по един различен начин виното, родено на Балканите. Ясно е, че в днешния свят на виното, идентичността е тази, която би привлякла вниманието на консуматорите. Преситени от традиционните вече страни, независимо от Стария или Новия свят, консуматорите биха се впуснали в едно друго винено приключение стига да им е поднесено както трябва. Това е и нашата дългосрочна цел – създаването на тренд за балканското вино.

 

Не мога да не спомена и огромното богатство на сортове, тероар, интересни личности, с които Балканите разполагат. В световен мащаб – точно тук, на Балканите е най-голямата съкровищница на местни сортове, които трябва да промотираме. И не на последно място, ако все пак искаме да се позиционираме като винена сила – обединени, Балканите заемат 5-о място в света като обем на производството на вино.

 

Каква е ползата за българските винопроизводители и вина да се асоциират с общото понятие „балкански“ ?

 

На първо място това е позитивното послание, което изпращаме към света – Балканите са обединени, дори и само в частта вино. Един размирен регион може с фина дипломация, каквато е виното да създаде един много положителен имидж, от което да спечелат всички, в това число и България. Това е в един по-общ човешки план.

В по-тесен план, оценявайки само ползите за българското вино, тук прагматизмът трябва да изиграе своето. Много по-лесно е за консуматора в САЩ, Канада и т.н. да бъде привлечен чрез един голям винен регион, в който разнообразието е толкова голямо, че трудно би омръзнало. Говорим винаги за нишов пазар и за консуматори, които биха търсили различното. Може би с това и трябваше да започнем. За разлика от наложените винени региони, ние не разполагаме с големи бюджети за маркетинг. Затова трябва да залагаме на добрите идеи.

 

Какви са отличителните черти на отделните балкански вина и винопроизводители?

 

Балканските вина са в подем. Светът трябва да ги види и опита, това беше нашата цел, а това беше и преценката на международното жури, на журналистите и винените любители, които посетиха фестивала на балканското вино в София тази година.

Какво се случи през последните години на красивия Балкански полуостров? Словенските вина предизвикаха небивал интерес, хърватските местни сортове бяха определени като „ ароматите на годината", Сърбия също започна да произвежда вина от световна класа. България демонстрира много активно способността си да произвежда топ бели и червени вина, както от международни сортове, така и от местни.

Трудните за произнасяне гръцки сортове вече не бяха непознати на масата на много световни сомелиери, винени професионалисти и най-важното винени консуматори.Турция премина през истински ренесанс, като винопроизводството и винената култура заеха много силни позиции.Румъния като родина на отлични вина от местни и международни сортове също се изкатери в класациите на винените експерти. Македония - сериозен производител, както на топ вина, така и на лесни за консумация ежедневни вина, намери своето място отново с местни балкански сортове. Ако прибавим и интересните вина, идващи от Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания, Унгария и Молдова е повече от очевидно, че става въпрос за винена революция на Балканите.

 

Какви са шансовете „балканската концепция” да проработи успешно скоро, предвид натрупаното историческо и политическо напрежение през годините?

 

За мен не е учудващо, че идеята беше прегърната с голям ентусиазъм от повечето Балкански страни. Например Словения, въпреки, че географски е на Балканите, тя не се асоциира с тях. Но самият факт, че и на двете издания на Балканския винен конкурс и фестивал имаме участие от тази страна е много положителен знак. Със сигурност са необходими още много усилия и разговори с всеки един винопроизводител поотделно, за да се подеме идеята. Това и се стремим да правим. Най-оптимистични са реакциите отвъд Балканите. Пазарите добре реагират на това, международните винени журналисти подкрепят идеята, намират я за чудесна, именно разглеждайки я в двата ѝ контекста – за балканско вино и за Балканите като цяло.

 

Има ли потенциал за развитие на винения туризъм на Балканите? Какви са предпоставките и какви са конкретните стъпки, които трябва да бъдат извървяни?

 

Според мен Балканите са златна мина – регион, който тепърва ще се открива именно чрез нетрадиционните форми на туризъм, към които спада и виненият. Огромното разнообразие от сортове, големият брой винарски изби, топлотата на хората от региона, чудесната кухня и климат, богатото културно наследство... Какво повече може да се желае за едно изключително приятно винено пътешествие? Остава само да се събере цялата тази информация и да се поднесе на съответните групи пътешественици, които да открият красотата на нашия регион.

 

Конкретно – би било добре да се пристъпи към един каталог или издание, което да събира информация за винените маршрути на Балканите. Трябва да се създаде една Балканска организация, която да е мотора на промотирането на региона. Разбира се, добре е да се обединят усилията и постиженията на всяка една страна поотделно и да се погледне креативно и нетрадиционно към Балканите – с чаша балканско вино в ръка, със сигурност няма да е толкова трудно!