Бялата лястовица на Струма

Една своеобразна „бяла лястовица“ в Долината на Струма е поела пътя към промяна на представите за винарските достойноства на мелнишкия край. Отскоро, в близост до село Хърсово, истинските винени ценители могат да открият красива нова и модерно оборудвана изба. Но не само хубавото й вино, а и искреното гостоприемство на нейните собственици, подсказват, че появата й е добър предвестник за бъдещето.

Едва ли има съмнение, че Мелник и неговите околности са един от най-винените райони в България. За хилядолетната история на митичното местно вино може да се говори с часове. Въпреки традициите и благодатните условия за лозарство обаче, през последните години регионът сякаш остана встрани от подема на българската винена индустрия и появата на множество нови интересни производители. Така вече дълги години представата за мелнишкото вино сред туристите в региона се формира предимно от домашно направени и предлагани „под път и над път“ различни по вид, сортов състав и качество продукти.  


 


 

„Винарството е част от моето детство“, споделя собственикът на „Вила Мелник“ Никола Зикатанов, който е родом от близкото село Капатово. Oще като дете той работи на лозето с дядовците си и вижда отблизо как гроздето се превръща във вино. Въпреки това детската му мечта не е да продължи тази традиция, защото в годините на социализма да имаш собствена изба е невъзможно. Затова и се насочва към инженерството, а след рухването на режима започва частен бизнес и завършва мениджмънт в САЩ. Благодарение на американските си контакти, Зикатанов довежда в България няколко щатски инвестиционни фондове и влага успешно техните пари в различни проекти. Но естественият цикъл на живота го изправя пред следващото предизвикателство. „Наближавайки петдесетте всеки човек започва да се замисля какво би искал да прави през втората половина от живота си. Така и аз реших с времето да се завърна към фамилните традиции и да направя своя винарна”, разказва предприемачът.
 


 

Онова, което го амбицира допълнително е фактът, че макар напоследък броят на туристите в мелнишкия край да нараства значително, вината, които се предлагат тук като типични за региона от година на година сякаш стават все по-лоши. „Това, което бях чувал от баба си и дядо си за едновремешното хубаво и гъсто мелнишко вино нямаше нищо общо с действителността“, обяснява Никола Зикатанов. Затова и връщането на славата на легендарното мелнишко вино се превръща в негова истинска мисия и той започва нейната реализация с работата по лозята. Търпеливо закупува отделни парцели в няколко различни села в региона, тъй като не знае къде ще успее да събере достатъчно голям масив.

През пролетта на 2004 г. край с. Хърсово, в околностите на Мелник, Зикатанов засажда първите сто декара висококачествени лози от най-добрите местни и чужди сортове. Особено внимание е отделено на традиционния сорт  Широка мелнишка лоза, за тридесетте декара от който са използвани пръчки от стари лозя, останали извън бившите ТКЗС-та. Оказва се, че гроздето от тях е по-тъмно и ароматно, и позволява създаването на вино с отлични качества. Останалите площи са засадени със сортовете Ранна мелнишка лоза (Мелник 55), Каберне совиньон, Керацуда и Совиньон блан.

Други двеста декара лозя са разположени в землището на с. Виногради, на около километър в съседство на първия масив. Там сортовото разнообразие е още по-голямо – Мерло, Сира и традиционния, макар най-вече за сърцето на Тракия,  български сорт Мавруд. Засадените около 30 дка с Мавруд са единствените засега в района, отглеждани с цел търговско винопроизводство.
 
През следващите три години към насажденията са добавени още червени сортове – българският хибриден сорт Руен, още един клон на Сира, Пино ноар и Санджовезе. Засадени са и няколко бели сорта – класическите Шардоне и Совиньон блан, придобиващият все по-голяма популярност сорт Вионие, както и местните Тамянка и Сандански Мискет.

„Още от самото начало исках да наблегна повече на местните сортове. Тогава обаче модата на световнопризнатите сортове беше много силна и затова може би местните сортове във „Вила Мелник” са по-малко отколкото ми се иска, макар да заемат близо 50% от всичките ни лозя. Шансовете например да изнесем сира за Франция не са особено големи, колкото и добре да се е получило то. Но възможността да изнесем вино от Мелник 55, Мавруд или Тамянка са далеч по-реални. Затова ако в бъдеще разширяваме лозовите си насаждения, това ще е само в полза на местните сортове“, разказва собственикът на „Вила Мелник“.

„Винарството е част от моето детство“, споделя собственикът на „Вила Мелник“ Никола Зикатанов, който е родом от близкото село Капатово. Oще като дете той работи на лозето с дядовците си и вижда отблизо как гроздето се превръща във вино. Въпреки това детската му мечта не е да продължи тази традиция, защото в годините на социализма да имаш собствена изба е невъзможно. Затова и се насочва към инженерството, а след рухването на режима започва частен бизнес и завършва мениджмънт в САЩ. Благодарение на американските си контакти, Зикатанов довежда в България няколко щатски инвестиционни фондове и влага успешно техните пари в различни проекти. Но естественият цикъл на живота го изправя пред следващото предизвикателство. „Наближавайки петдесетте всеки човек започва да се замисля какво би искал да прави през втората половина от живота си. Така и аз реших с времето да се завърна към фамилните традиции и да направя своя винарна”, разказва предприемачът.
 


 

Онова, което го амбицира допълнително е фактът, че макар напоследък броят на туристите в мелнишкия край да нараства значително, вината, които се предлагат тук като типични за региона от година на година сякаш стават все по-лоши. „Това, което бях чувал от баба си и дядо си за едновремешното хубаво и гъсто мелнишко вино нямаше нищо общо с действителността“, обяснява Никола Зикатанов. Затова и връщането на славата на легендарното мелнишко вино се превръща в негова истинска мисия и той започва нейната реализация с работата по лозята. Търпеливо закупува отделни парцели в няколко различни села в региона, тъй като не знае къде ще успее да събере достатъчно голям масив.

 

„Първоначално и аз като много други почнах с френски бъчви, но след това, воден от идеята за местния характер на нашата продукция реших, че трябва да има начин да правим  хубаво вино от местни сортове като ползваме и българския дъб. Вината, отлежали в български бъчви вече се харесаха на публиката, спечелиха медали, а дори успяхме да реализираме и износ за Япония, така че не мисля, че българският дъб е по-лош от чуждите“, обяснява Никола Зикатанов. Все пак единият от доставчиците на бъчви работи с френски и американски дъб, така че може да се каже, че във винопроизводството участват и такива, но обработени и произведени тук, в България.

Идеята за залагане на българското във всяко едно нещо във „Вила Мелник” е част от цялостната философия на избата. „Не мисля, че можем да завладеем световните пазари с българско вино, което е от френски сорт, отлежало е във френски дъб и е направено от френски технолог“, споделя предприемачът. Затова и по отношение на технологията, той е заложил на българското, макар в началото да е използвал помощта на известния  френски консултант Дидие Майе. „Трябва да се учим от другите, но не ми се иска да оставяме в ръцете на чужденци нещо, което претендираме, че е наша традиция от хилядолетия“, убеден е Зикатанов. Сегашните технолози са млади професионалисти от региона – Румяна Стоилова, е изучавала винарство в Бордо, стажувала е във френски изби и е работила заедно с Майе, а Костадин Каферинов е завършил университета в Пловдив.

„Вила Мелник“ е една от все още малкото изби, които от самото си създаване залагат активно и на винения туризъм. Полезните ефекти от това са вече налице, въпреки че избата отвори врати едва преди по-малко от година. Тук вече идват немалко туристи – както организирани групи, така и отделни хора – и българи, и чужденци. „Срещите ми с мнозината любители на виното, които вече се отбиват при нас, ме убеждават непрекъснато, че виненият туризъм има почва в България“, разказва съпругата на Никола Зикатанов – Любка, която с удоволствие посреща и изпраща посетителите на избата. Според нея, сериозният наплив тепърва предстои, тъй като по околните хълмове се строят също нови винарни. „Необходима е критична маса, за да могат и туристите, и винолюбителите да чуват по-често името на мелнишкия регион и да се убедят, че нещата тук са достигнали нужното ниво.

 

Ползата за всички ни ще бъде по-голяма, когато регионът стане известен като цяло с висококачествените си вина и гостоприемство, а не само с виното на тази или онази изба” допълва тя.
 


 
От „Вила Мелник“ са готови да споделят с всеки своя натрупан опит, защото са наясно, че и във винарството, както впрочем и навсякъде, една птичка пролет не прави. Дори и тя да е чудодейната бяла лястовица.

© 2013 "ВиноЗона"

phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved