Тоскана: Вино и ренесансова романтика
Да разкажеш в няколко реда за Тоскана е невъзможна мисия, макар, че не много по-възможна би била и задачата да я опишеш надълго и широко. Тоскана трябва да се види и почувства, защото тя е тъкмо това: изключителни гледки, завладяващи аромати и неустоими вкусове.
И все пак, въпреки сериозното предизвикателство, ще се опитаме да ви представим фрагменти от всичко, което грабна сетивата ни и ни очарова в тази неповторима част на Италия по време на краткото ни пътешествие там:
Областта, която до 1859 г. функционира като самостоятелна държава, е разположена в централната част на Италия. Главният град на Тоскана е Флоренция, с право наричана още „люлката на италанския Ренесанс”. Заради запазената си красива природа, огромното културно наследство и вековни традиции, Тоскана е сред най-предпочитаните световни туристически дестинации.
Пейзажът в Тоскана е силно характерен – хълмове, покрити с маслинови горички и лозя, върху които сякаш са „кацнали” средновековни каменни къщи, представляващи днес самобитни селскостопански ферми, винарски изби, туристически хотели или просто фамилни имения. Емблематични за пейзажа са и колонадите с вечнозелени кипариси край пътеки, водещи до каменните вили.
Особено живописен е старият път, свързващ Флоренция и Сиена, който пресича региона Кианти (Chianti). Пътуването по Via Chiantigiana е истинско удоволствие за любителите на пасторални гледки.
Регионът Кианти е световноизвестен с винарските си достойнства. Знаменитото вино „Кианти” се произвежда именно тук по строги правила, както по отношение на гроздовите добиви, така и към сортовия състав на напитката, и периода за нейното отлежаване преди пускането й на пазара. Така, базисното изискване, което трябва да спазват производителите от региона за да изпишат на етикети си Chianti или Chianti Classico е купажът да съдържа не по-малко от 70%, респективно 80%, от местния червен сорт Санджовезе (Sangiovese). Специално Chianti Classico трябва да е лежало не по-малко от 7 месеца в дъбови бъчви, а ако виното е по-висок клас, означено като riserva, престоят в бъчвите трябва да бъде поне 2 години. И в двата случая допълнителното бутилково отлежаване е още най-малко 3 месеца. Характерен за „Кианти” е също външният вид на продукта - тумбеста бутилка, положена в сламена кошничка. Разбира се, той не спада към задължителните за производителя условия, а е въпрос на избор, почит към традициите и разпознаваема туристическа атракция.
Входната „врата” в региона Кианти е град Греве (Greve In Chianti). Въпреки скромните си мащаби и сравнително малкото забележителности от типа „задължително за виждане”, Греве представлява красиво място със спокойно излъчване, искрена гостоприемност и ясна определеност като „винен център”
Навсякъде тук срещаме симпатичния черен петел (Il Gallo Nero) – символ на Кианти и запазена марка на регионалното обединение на производителите на вино Chianti Classico. Черният петел е наследство от знаменитата „Лига Кианти”, възникнала през 14 век като военно формирование, защитаващо градовете Греве, Кастелина, Рада и Гайоле. Сега местният консорциум ревностно брани произхода и качествата на вината, които носят марката Chianti Classico и имат правото да сложат емблема с черния петел върху етикетите си.
Следваща задължителна спирка по красивия Via Chiantigiana е градчето Пандзано (Panzano). Историческият център с ранносредновековния замък и впечатляващата църква Santa Maria Assunta (Успение Богородично) са само част от забележителностите. Тук, на централния градски площад, всеки трети уикенд на септември се провежда фестивала на виното „Кианти” – Vino al Vino. Никой уважаващ себе си ценител на гастрономическите изкушения не бива да пропуска и срещата със симпатичния Стефано Салвадори в неговия атрактивен магазин, наречен съвсем оправдано Academia del Buon Gusto (академия на добрия вкус).
Кастелина (Castellina In Chianti) е друго очарователно градче по пътя, в което ренесансовият дух и магията на виното завладяват още с първия досег. Едно от най-специалните места тук е над 100-годишния винен магазин Enoteca Antiquaria, който е своеобразен исторически архив на италианското вино и има значителна роля в запазването на оригиналните характеристики на Chianti Classico.
И когато говорим за Ренесанса и културното наследство на Тоскана, не бихме могли да подминем неповторимия исторически център на „Града на изящните кули” – Сан Джиминяно (San Gimignano). Малко встрани от пътя към Сиена, градът изживява своя апогей през 12 - 13 век, когато благодарение на търговията със земеделски стоки местните хора успяват да се замогнат. Съперничество между отделните родови групи ражда забележителен архитектурен феномен – всяка от фамилиите строи къщата си във формата на кула, като стремежът е кулата да е възможно най-високата в града. Така, в средните векове броят на кулите в Сан Джиминяно наброява 72, някои от които достигат височина над 70 м. До днешни дни обаче остават запазени едва 14 кули, най-високата от които е 54 м. и е строена през 14 век. Околността край Сан Джиминяно е известна още и с ароматното си бяло вино от местния сорт Верначя (Vernaccia).
На юг от региона Кианти, след зашеметяващо красивата Сиена, започва царството на друго от прочутите тоскански вина – „Брунело ди Монталчино” (Brunello di Montalcino). Както личи по името, виното е местен специалитет на околността край град Монталчино, наричан още „Градът върху хълма”.
Създаден още по времето на етруските, Монталчино се разраства през 10 век и пази своята независимост до 13 век, когато бива подчинен от Сиена. Впоследствие, след падането на Сиена под властта на Флоренция, Монталчино преминава също в територията на управление на Великото херцогство Тоскана. Името на града произхожда от характерна за местността разновидност на дъбово дърво, с която някога е бил покрит почти целия район.
Сега, върху хълмистия терен край Монталчино се отглеждат грижливо значителни по размери лозови и маслинови насаждения, като земеделието формира основната част от местната икономика.
Извън всякакво съмнение е фактът, че днешната популярност на Монталчино, както в рамките на Италия, така и далеч извън нейните предели, се дължи именно на произвежданото тук висококачествено червено вино „Брунело”. Историята на това вино не е толкова стара, колкото тази на „Кианти”, но е също впечатляваща.
За първи път вино с името Brunello di Montalcino се появява на пазара в средата на 19 век, произведено от семейната изба на Клементе Санти. Виното било направено от селектирано грозде единствено от сорта Санджовезе гросо (по-едрозърнест клон на познатото Санджовезе). По това време се считало дори, че Брунело е индивидуален сорт, но малко по-късно специалната ампелографска комисия на Сиена декларира, че Брунело и Санджовезе са всъщност един и същи сорт грозде.
Фамилията Санти остава единствен производител на Brunello di Montalcino чак до годините след Втората световна война. В началото на 60-те години производителите от района са вече десетина на брой, а след като през 1966 г. италианските власти обявяват „Брунело” за вино с контролиран произход(denominazionedioriginecontrollata/DOC/), възниква и местното обединение на производителите на „Брунело” (Consorzio del vino Brunello di Montalcino). В момента, обединението на производителите включва практически всички над 220 притежатели на лозя и над 150 винарски изби в района, и има съществена роля за развитието и промотирането на марката „Брунело” като уникална за Италия и света.
Подобно на „Кианти”, всеки, който иска да произвежда и продава с марката „Брунело” е длъжен да спазва строги правила – от лозето до бутилката. Така, освен, че във виното трябва да бъде вложено 100% Санджовезе с регулиран добив от всеки декар лозе, правилата повеляват дълъг период на мацерация (настойване на гроздовата мъст преди ферментация чрез контакт с гроздовите ципи за добиване на по-силен цвят и аромат), както и продължително отлежаване на виното в големи дъбови бъчви, а после и в бутилки, преди пускането му на пазара. За „нормалното” вино „Брунело” престоят в дъбовите бъчви е поне 2 години плюс задължително бутилково отлежаване от още 4 месеца. За „Брунело” тип riserva периодът на отлежаване е поне 3 години, към които се добавят после 4-те месеца в бутилка преди пазарната реализация на съответната реколта.
В Тоскана виното е начин на живот. То е на всеки ъгъл в плътно застроените градчета, на всеки хълм в дълбоките изби на стилните каменни вили, на всяка маса в изкусителните енотеки, „остерии”, „тратории” и ресторанти.
Но да си в Тоскана и да не посетиш истинска винарна би било същото като да отидеш до Рим и да не стъпиш във Ватикана (е, да видиш чак папата би било твърде амбициозна задача).
Ние направихме това именно в Монталчино, където посетихме една от значимите местни винарни – Cantina di Montalcino.
Cantina di Montalcino е единствената кооперативна изба в района, която към момента се притежава от общо 90 собственици, обединени в кооператива Cantine Leonardo. Самата изба е създадена на това място (в подножието на хълма, върху който е град Монталчино) през 1975 г. от самостоятелен винопроизводител, но кооперативът я придобива през 1990 г. Избата е напълно реконструирана и увеличена като площ и капацитет през 2011 г. Сегашният й модернистичен вид ярко я откроява от останалите сгради в района, но е в естествено съчетание с типичните извивки на заобикалящия пейзаж.
Кооперативът разполага с общо 1 600 дка лозя, разположени и в четирите обособени лозарски сектора на Монталчино, които имат различни почвени и микроклиматични характеристики. Именно тази възможност да извличат най-доброто от местния тероар помага на енолозите на Cantina di Montalcino да създават чудесни вина в традицията на региона. За вината тип „Брунело” са запазени 600 дка от лозовите масиви на кооператива.
Философията на винопроизводство на избата е търсенето на максимална хармония с природата и е въплътена във всеки елемент от процеса – от лозовите масиви, в които се използват само дървени колци и органични торове, до средата, в която се прави самото вино. Над половината от сградата на избата е под земята, което позволява по-лесен контрол на температурата и икономия на енергия, а по-голяма част от електричеството, което се използва, е генерирано самостоятелно чрез фотоволтаична система.
Cantina di Montalcino произвежда по около 250 хил. бутилки „Брунело” от всяка реколта, както и по 120 хил. бутилки от второто по значимост за региона вино – Rosso di Montalcino. Избата прави и бяло вино от традиционния италиански сорт Верментино (Vermentino). Последните големи международни отличия за Cantina di Montalcino са от този месец (май 2013 г.): златен медал от престижното британско списание Decanter за Brunello di Montalcino riserva 2006, както и регионален трофей от International Wine Challenge (IWC) в категорията „Брунело ди Монталчино” за Da Vinci Brunello di Montalcino 2007.
Към края на разказа си трябва да направим задължителното уточнение, че винената карта на Тоскана не се изчерпва само с „Кианти” и „Брунело ди Монталчино”. Няколко други типа висококачествени вина със световна популярност допълват богатата съвкупност от аромати и вкусове на тази прекрасна част от Италия. За тях обаче бихме разказали друг път и то само след като лично и на място сме ги почувствали и преживяли :-)
И една искрена препоръка за онези, които биха поели скоро по романтичния тоскански път Via Chiantigiana: Отделете си достатъчно време за отправната му точка – величествената Флоренция...
... както и за крайната такава – изящната Сиена...
Тосканците казват, че който яде храната си без да пие вино все едно строи стена сухо. Опознавайки родината им, няма как дори и да се усъмним, че и в това са съвършено прави.
© 2013 „ВиноЗона”