Иво Върбанов: Има огромен потенциал за малки семейни винарни

Иво Върбанов е председател на учредената през март 2012 г. Българска асоциация на независимите лозаро-винари. Музикант-пианист по професия, с многобройни изяви в престижни европейски и световни концертни зали, Иво Върбанов започва да се занимава с винарство преди повече от пет години. Макар, че живее предимно в Лондон, той притежава собствени лозя в южната част на Сакар планина, а вината му с марката Ivo Varbanov са вече добре познати и високо оценени не само в България, но и в Западна Европа.

 

Ето какво той сподели с нас по отношение на ролята на микровинарството, предизвикателствата пред него и необходимостта от обединяване на усилията на винопроизводителите.

 

Какво породи създаването на Българската асоциация на независимите лозаро-винари (БАНЛВ), какви цели си поставя тя и какво я отличава от останалите сдружения на винопроизводителите?
 
Главната цел на Българската асоциация на независимите лозаро-винари (БАНЛВ) е да защити интересите на малкия и среден производител на грозде и вино. Членовете ни в момента наброяват тринадест изби, като очакваме шест нови членове да се асоциират към нас през месец октомври.
Една от другите важни цели на БАНЛВ е сътрудничеството и обмяна на информация между членовете на асоциацията, както и провеждането на общи презентации, дегустации, лекции, панаири и други изложения.
Идеята е да работим като синдикат, който по-лесно да може да води преговори на политическо ниво с всички релевантни институции – както национални, така и европейски. БАНЛВ вече е пълноправен член на Европейската конфедерация на независимите винари (CEVI), а фактът, че аз бях избран за вицепрезидент на CEVI, мисля, е добър лост за работа на европейско равнище в посока защита правата на малките производители на вино и утвърждаване на стандарти за високо качество на тяхната продукция.
 
Малките семейни винарни са устойчиво и широко разпространено явление в редица развити винени пазари, а така също и в много балкански държави. Какви са пречките това да не се случва в България? Трябва ли вместо да заклеймяваме производството на „домашно вино“, да му помогнем да стане достатъчно добро и как може да се направи това?
 
Мисля, че в България има огромен потенциал за малки семейни винарни и в момента дори той се разгръща. Все повече и повече нови микро-проекти се случват в различни части на страната. Етапът на „домашното вино” все още съществува, но в даден момент, вероятно при следващите поколения, ще се изгуби интереса да се прави такова и съответно ще се реализират все повече нови проекти за винификация на лозята на малки производители на грозде.
Предвид на това, че цената на гроздето в България в момента е прекалено ниска доста малки лозари започват да се ориентират към правене вино за да го продават след това на по-приемливи нива.


 

 

 

БАНЛВ си е поставила за цел и развитието на винения туризъм в България. Какви конкретни планове имате в тази посока?

Естествено, част от собствените цели на БАНЛВ включват и развитие на виненият туризъм в България. Няма как обаче да не спомена, че на този етап реализирането им среща доста затруднения, поради простата причина, че реално отсъства държавна политика за създаване на приоритетен национален продукт “вино”. Искам да кажа, че държавата все още не е декларирала официално дали виното е неин национален продукт и дали то е с висок приоритет пред други. Истината е, че за да има винен туризъм всички инфраструктури трябва да бъдат на подходящото ниво. Виненият туризъм в България има потенциал, но все още има и изключително много работа, която трябва да бъде свършена.
 

България все още търси своя нов образ в динамичния и наситен световен пазар на вино. Какви трябва да бъдат основните черти на този образ, според Вас?
 

Смятам, че като цяло България притежава собствена „физиономия” на винения пазар, но при всички положения има нужда тя да бъде подобрена. Знаем много добре какво се е случвало допреди няколко години: къде са се позиционирали българските вина в супермаркетите в Германия, Англия, Скандинавските страни, САЩ… Естествено това се променя малко по малко и вече се забелязват все повече висококласни български вина, които навлизат в ресторанти със звезди “Мишлен”, в независими магазини за вино и прочие. Това са съвсем нужни стъпки за реално подобряване на имиджа на българското вино. Смятам, че е много важно за българските производители на вино в цялата страна да разберат, че те имат нужда един от друг. Мое лично мнение – не като председател на БАНЛВ, а като производител е, че идеята за конкуренция е прекалено вградена в мисленето на винопроизводителя в България. Това обаче не е нещо, което подхожда на продукта вино. Познавам достатъчно малки производители в Италия и Франция, които помежду си пробват своите вина и нямат това чувство за непрестанна конкуренция и желание непрекъснато да се сравняват и съизмерват един с друг. Светът е интересен, защото в него има разнообразие.
 

Повече „тероарни” вина със задължително участие на местни сортове или работа с утвърдени международни сортове в търсене създаването на „голямото” вино?
 

Тероарните вина са изключително важни за имиджа на една страна. България има потенциал за такива и според мен няма толкова голямо значение дали те ще бъдат от местни или международни сортове. Бих искал да отбележа, че за успешното винифициране на местни сортове е изключително важна намесата на научни институти, които да работят по клоновата селекция на определени сортове, като Мелник, Гъмза, Мавруд и др. Така винопроизводителят ще има възможност да сади нови лозя от тези сортове с подобрени характеристики, които неминуемо ще се отразят и на вината. Защото на този етап има доста стари насаждения на Мавруд и Гъмза, даже стари насаждения на Рубин и Мелник, а през последните 15 години реално липсва каквато и да е подкрепа от държвата в тази посока.
 

Тук бих припомнил за проекта Chianti 2000 в Италия, който тотално промени визията на сорта Санджовезе. Този проект бе започнат в края на 80-те години и повече от 15 години се работеше върху селекцията и подобряването на различните клонове в различните локации на Тоскана и не само там, а и в други области, където се отглежда Санджовезе. Резултатите са ясни, те се виждат.
 
Вие самият сте винопроизводител. Какви трудности срещате в правенето на вино в България и какви са предизвикателствата пред неговата продажба зад граница?
 

Да, освен музикант, аз съм и винопроизводител. Трудности в България има, но не бих искал да наблягам толкова много на тях, поради простата причина, че смятам, че човек трябва да бъде позитивно настроен. Бих обърнал внимание повече на хубавите неща, които имаме. Например великолепния ни тероар и екологичните условия за правене на вино. Това са може би двата елемента, които са най-силно изразени при нас и ние трябва да се възползваме от тях.
 
Ако виното е особена музика за душата, почеркът на кой композитор бихте искали да виждате във Вашите вина?
 

Честно казано, бих искал да виждам във всяко вино различен композитор или различна композиция (пиеса). Старая се всяко мое вино да има собствен характер и да изразява тероара. Така, че не бих могъл да обобщя с един композитор всичките вина. Естествено, те имат общ почерк, но като цяло бих искал наистина всяко от вината ми да има собствен, много ясно изразен характер.  
 

© 2013 "ВиноЗона"

phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved