 |
|---|
БЛОГЪТ НА ТОМ И МАРИЯ ГРЕЙ ЗА БЪЛГАРСКОТО ВИНО
Преди време, заедно с нашия приятел Том Грей – автор на комедийни текстове с международна популярност и истински ценител на българското вино, се замислихме върху идеята да представим неговата забавна гледна точка върху винения бранш в България.
Сега настъпи моментът да дадем начало на съвместната ни работа с авторска рубрика (блог), която Том и неговата съпруга Мария ще публикуват на нашия сайт.
Надяваме се всичко, което предстои да прочетете, искрено да ви забавлява и да приемате с чувство за хумор техните впечатления.
Приятни мигове с блога на Том и Мария Грей!
„ВиноЗона“
Вместо автобиография
Роден, когато бях млад, аз започнах да пиша още преди да съм проходил. Първият ми телевизионен сценарий – добронамерен скеч за евтаназията, спечели Golden Comedy Award в Монтрьо (Швейцария) и впоследствие беше продаден в 25 държави, сред които и България, през 80-те години.
Оттогава, моите съвсем целенасочени игри на думи се продават в целия телевизионен свят, както и на списания и интернет-медии, а пък аз самият впоследствие се научих даже и да ходя.
Ожених се за Мария през 2004-та – годината, в която вместо това можех вече да използвам и Facebook за да си контактувам с нея.
С жена ми сме сред първите винени туристи в България, във времената преди още това определение да започне да бъде използвано и когато такива като нас бяха наричани просто пияници.
Заедно успяхме да посетим неизброимо количество винарни в страната – от големи производствени предприятия до бутикови семейни проекти.
Сега ви каним да се запознаете с нашите истории.
Том Грей
Ноември 2018 г.
Тук се срещнахме с чаровната Даниела, която по това време беше бъдещ винен технолог. Тя ни преведе през модерна винарна към злокобен сноп от врати, които не биха изглеждали неподходящо като декор на филм за военнопленници.
Продължихме още 100 метра и изведнъж уместно обозначеният тунел се разшири в голяма пещерна зала – т.нар. Прилепна галерия. Надявахме се електричеството в Пещерата на Батман да продължи да работи достатъчно дълго за да не се налага да откриваме сами колко уместно е избрано и нейното име.
Има смели души, които дръзват да оставят своите вина, вместо своите винарни, да създават впечатленията. Една такава история започва за нас с доста екстремално преживяване в стопанския двор на бетонов възел. Взираме се в бозава къщурка без прозорци, вероятно чакаща просто да бъде срината до земята от следващата бетонобъркачка, която успее да се откъсне от оста си в своето въртене...
Вратата се отваря и навън излиза един страхотен тип. Някои хора просто излъчват самообладание и Еди, съсобственик във винарната, е един от тях – притежава го в изобилие.
Нашето откривателско пътешествие в света на българското вино започна точно преди 7 години. Само каква разлика за 7 години... Винени барове, предлагащи единствено българско вино, огромен ръст на лозовите масиви на частни производители и наличие на умения да се сервира Сандански Мискет с правилната температура.
И така, решихме да пишем за нашите приключения с българското вино. И нарекохме този блог с провокативното име Наръчник за плюене и гълтане на българско вино. Един искрен блог за вината и винопроизводителите на България.