phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved

Дани Голакова: За да правиш винен туризъм са нужни душа и сърце

Йорданка (Дани) Голакова е безспорният доайен на българския винен туризъм, проправил неговата пътека още в средата на 80-те години, в едни нетолкова благодатни на възможности времена, но с вдъхновяващ ентусиазъм, страст и себеотдаване.

 

Между 1982 г. и 2011 г. Дани Голакова работи във „Винпром Лясковец“, където от първоначалните си задължения в профсъюзната библиотека и посрещането на международни делегации от винени специалисти, постепенно тя започва да „отваря“ едно от най-старите и най-големи винопроизводствени предприятия в България за времето си към посещения на изкушени в магията на виното неспециалисти, каквито в голямата си част са винените туристи. 


В последните осем години Дани Голакова живее в Австралия, където дъщеря ѝ Елена Голакова-Брукс завършва енологично образование в Университета Аделаида през 2001 г. и днес управлява собствена винарна с 240 дка лозя.  


Дани Голакова беше специален гост на 8-ия Балкански винен конкурс и фестивал (7-9 юни 2019 г.) в София, където успяхме да разговаряме с нея.

Logo_BIWC.png

Като човек с голям опит във винения туризъм в България, бихте ли дали кратко определение за това какво всъщност представлява „винен туризъм“?
 
Аз не съм енолог, макар, че съм научила много за виното в професионалната си практика. Технологичните понания на енолога със сигурност са важни и нужни за провеждането на сериозна дегустация със специалисти от бранша. Когато говорим обаче за винени туристи, подобна презентация на високо професионално ниво по-скоро може да отегчи слушателите, че даже и да ги отблъсне от темата. 


Винените туристи се интересуват много малко от технология – най-вече искат да разберат какви са сортовете грозде, с които се работи в избата, как най-общо протича процеса на ферментация, колко време и къде лагерува виното, кога и къде се бутилира, и къде могат да си го закупят. Туристите избират „винени дестинации“ за да опитат вина от местни сортове, за да видят лозята, да научат повече за красотата, историята, бита и нравите на хората, които живеят в съответния регион.


Убедена съм, че за развитието на винения туризъм в България от изключителна важност ще бъде работата с местните винени сортове – Димят, Памид, Гъмза, Мавруд, Рубин, и др.

Защо има смисъл от винен туризъм?

 

Първо, защото чрез него вината на съответната изба могат да бъдат представени на потенциалните им консуматори по най-добрия възможен начин. Един търговец на вино не би могъл да опише и представи толкова качествено вината на дадена изба, най-малкото защото той не е участвал в създаването им, а и защото в асортимента му има множество други вина, които също трябва да бъдат продадени. Той просто не може да бъде така емоционално свързан с тези вина.


Второ, чрез винения туризъм избите могат да генерират допълнителни приходи, които на всичкото отгоре постъпват при тях веднага, в същия ден, в който са направили продажбите си. 


Ако усилията се разширят и се заработи съвместно с туроператори в създаването на конкретни маршрути, които да съчетават посещението на избата с други забележителности и обекти в района, добавената стойност може да бъде още по-голяма. 


Например, навремето в Лясковец аз планирах предварително в детайли и поддържах добра връзка с туристическите фирми в региона. Заедно с тях успяхме да направим локален туристически маршрут, включващ освен посещението в нашата изба и на нашите лозя, още конна база в близост, млекозавода в град Елена, стопанство за биволи край язовир Йовковци, където на туристите се предлагаше биволско мляко с горски малини, както и зеленчукова оранжерия, където туристите сами можеха да си направят шопска салата. Повярвайте ми, преживяванията, които доставяхме на туристите, бяха наистина незабравими.


Допълнителните мероприятия обаче идват с времето и човек трябва добре да осмисли какво с какво друго може да се съчетае.


Никога не съм изпитвала ревност, че туристите може да посетят и други винарни наоколо. Даже обратното, предлагала съм на колеги да участват и те в маршрута, но някак не виждах у тях голямо въодушевление по тази тема навремето.
Сега виждам в България много повече „узрели“ за винен туризъм изби. Виждам обаче и прекалена шикозност у някои от обектите. В Астралия например, където виненият туризъм е добре развит, няма такова разточителство.

 

Какво най-бързо и лесно могат да направят винопроизводителите за да започнат да привличат все повече посетители на място при тях?
 

За да правиш винен туризъм в една изба трябва преди всичко да разполагаш с човек, който има душа и сърце за тази работа, а не мисленето на чиновник с намръщена физиономия, сякаш всички му пречат, гледащ само как да мине работното време. И още нещо: ако правиш туризма само с идеята да изкараш лесни пари, по-добре не се занимавай изобщо. Така само ще влошиш имиджа на избата си, а вероятно и на страната си, особено пред чуждестранните туристи.


Всички посетители отнасят със себе си по нещо – спомени, преживявания. Ще ви дам още един пример от моята практика. Навремето включихме традиционната българска баница в дегустационното меню по моя инициатива. Винените технолози първоначално бяха скептични, но аз им обясних, че съм открила подходящото вино в избата, което да се съчетава добре с баницата. Излишно е да казвам, че този местен кулинарен специалитет в комбинация с хубавото ни вино оставяше чудесни впечатления у нашите чуждестранни гости години наред.


Важно е също при дегустациите да има достатъчно количество от всеки вид от допълващите мезета. Не бива да се пести от тази лека, но пък важна за качествената дегустация на вино храна.

Имате поглед върху винения туризъм в Австралия. Дайте съвети какво от техния подход може да бъде приложено и тук – в България и на Балканите?

В Австралия един много съществен дял от приходите, особено на по-малките винопроизводители, се реализира от продажби на място. Почти всички винарни имат т.нар. cellar door  (специално предназначено за дегустации и продажби на вино помещение в имота на избата), където е позволено да се приготвя и сервира и храна, и е обичайно отворено за посетители през всички дни от седмицата.

 

Правителството подпомага винопроизводи-телите, които разполагат с такова специално търговско помещение със субсидия в размер на до 100 000 австралийски долара на година, което е достатъчен финансов ресурс за да се възстанови една нова инвестиция в cellar door за около пет години.

 

Отделно, продажбите на вино на място се ползват с определени данъчни облекчения.

Онова, което трябва задължително да отбележа обаче е, че хората там са много задружни. Производителите в даден микро-район си помагат всекидневно, заедно създават и поддържат своите традиции.

© 2019 "ВиноЗона"