phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved

Балкански винени пътешествия  (Част ІІІ)

ХЪРВАТИЯ

 

Макар и не толкова голяма като територия (наполовина от България), Хърватия разполага с винени региони, които са изключително различни помежду си и като тероар, и като сортове и вина. Най-общо страната се дели на четири големи винени дяла – Славония и Подунавие (в североизточната част между реките Дунав и Сава), Континентална Хърватия

(в северозападната част около Загреб и границите със Словения и Унгария); Истрия и Кварнер (включваща полуостров Истрия и територията северозападно от Задар към Риека) и Далмация (югоизточната част на страната). 

Нашият тур започна в първия регион – Славония, и неговата винена столица Кутьево. Долината северно от Пожега, където се намира малкото градче Кутьево, неслучайно е наричана от римляните Vallis Aurea (Златната Долина). Най-старата изба тук, запазена и до днес, датира още от XIII век, когато е била изградена от монашеския орден на цистерсианците. После по тези земи за около 150 години идват турците, а след тях – империята на Хабсбургите, която владее областта чак до Първата световна война. В по-нови времена територията става част от Югославия. Независимо от владетелите обаче, виното и лозята си остават запазена марка на района, като днес в градчето с население от не повече от 5 хил. души има около 40 винарни. Нашата крайна дестинация за деня е една от тях – изба „Сонтаки“ (Sontacchi), която предлага и възможности за нощуване.

Изба „Сонтаки“


Фамилната винарна е една от най-малките в Кутьево и се намира в самия му център. В двора на винарната ни посреща пазачът на избата - дакелът Спачко, както и огромна каменна скулптура във формата на бутилка вино, за която по-късно разбираме, че е най-голямата такава в света.

Собствениците – братята Антун и Крунослав Сонтаки, ни настаняват в просторните стаи в къщата за гости и ни канят да разгледаме избата и да опитаме вината им. Започваме с местната гордост – сортът Грашевина, известен още като Италиански Ризлинг и Лашки Ризлинг (в Словения). Въпреки, че е познат дори в България (най-вече покрай прочутите евксиноградски вина), именно тук, в Славония, сортът се е превърнал в истинска емблема. 

Докато опитваме виното, реколта 2014, научаваме повече и за самата изба. Нейната история започва самото начало на ХХ век, когато италианският имигрант Томазо Сонтаки става агроном, а впоследствие и управител на една от най-големите и известни винарни в Европа по това време  – тази на хърватския благородник Зденко Туркович в Кутьево. Синът на Томазо продължава професията на баща си, доставяйки между двете световни войни вино за някои от най-добрите ресторанти в Загреб. Успява да предаде любовта към лозето и виното и на своя син и внука си. Настоящите собственици – Антун и Крунослав, са пето поколение Сонтаки. След разпадането на Югославия, заедно с баща си  те успяват да възстановят семейните лозови насаждения и да създадат сегашната изба на мястото на бивша конюшня. Тук е мястото да вметнем, че освен с виното, Кутьево е популярно и със своите коне от породата Липицанер, които се отглеждат тук още от времената на Австро-Унгария.

След бялата Грашевина се прехвърляме към червените вина – Пино Ноар и Каберне Фран. Макар че регионът е традиционен предимно за бели вина, около две трети от 25-те декара лозови масиви на избата са с червени сортове – Пино Ноар, Каберне Фран, Каберне Совиньон,  Португалско Синьо. Белите, освен с Грашевина, са представени и с Мюлер-Тургау, наричан тук Ризванац. Лозята се отглеждат природосъобразно и не се третират с химикали и пестициди, а самото вино се произвежда по изцяло традиционни методи. Капацитетът на изба „Сонтаки“ е 40 хил. л.

Така неусетно стигаме и до последното и най-популярно вино на избата – Kitokret. За него се носи легендата, че се прави по стара, пазена от векове рецепта, така че първата чаша от него лекува всички болести, а втората дава неподозирана енергия и служи като афродизиак. Домакините Антун и Круно ни убеждават с многобройни примери, че това не е легенда, а чиста истина. Най-впечатляващият от тях е свързан с бивш хърватски президент, който влязъл в предизборната кампания като аутсайдер, но след като минал през Кутьево и взел няколко бутилки Kitokret, сразил всичките си противници и изненадващо спечелил. След толкова категорични доказателства, едва ли е чудно, че на следващия ден си тръгнахме от избата с по няколко бутилки от магическото вино. Ще ви информираме за ефекта веднага щом „обърнем“ повече от две чаши. :-)

Изба „Краутакер“


Следващият ден започваме ударно с посещение на двете най-големи изби в Кутьево. Собственикът на първата от тях – Владо Краутакер, идва в градчето веднага след като завършва винарското си образование и остава тук за цял живот. Първоначално работи в огромния винзавод „Кутьево“, а след рухването на социализма и Югославия започва и самостоятелна дейност. Началото, както винаги, е трудно – само с 10 дка лозя, без никакъв персонал и пазари, но с безкрайна любов към професията и амбиция за доказване не само на собствените възможности, но най-вече на достойнствата на този истински благодатен регион. 

С времето, благодарение на упорития труд и високите качества на вината, изба „Краутакер“ пораства многократно и днес тя вече произвежда около 650 хил. бутилки годишно. Затова и „старата“ сграда, към която се насочваме, вече се използва само за отлежаване на вината и дегустации, докато основната винификация се прави в новата и модерна винарна, намираща се в индустриалната зона на Кутьево.  

Още от вратата сме посрещнати от един от винарите на „Каутакер“, който, като типичен представител на професията, се оказва изключително занимателен и приятен събеседник. Докато ни развежда из помещенията на избата, вкопани в земята и препълнени с бъчви изцяло от славонски дъб, той не спира да разказва за лозята и вината й. С изненада научаваме, че използваните от избата около 1 000 дка собствени и кооперативни лозя, включват цели 38 сорта. Според технолога, за да се прецени дали един сорт е подходящ за отглеждане на съответното място и подлежи на качествено винифициране трябва да минат поне 10 години. 

Затова и повечето са само с експериментална цел, а главно място в общата площ на лозята заема местната гордост Грашевина, с дял от почти 2/3. Останалите бели сортове, които избата винифицира в момента, са Пино Гри, Совиньон Блан и Траминер, а от червените се работи основно с Каберне Совиньон, Мерло, Пино Ноар и Сира. Лозята се отглеждат по традиционен и изцяло екологичен начин, без използване на никакви препарати, като дори тракторите са заменени с традиционната конска тяга. Философията на избата е, че виното се прави най-вече от природата в лозето, а човек може само да подпомага този процес с много труд и отдаденост. Множеството престижни награди на „Краутакер“ от местни и международни винени конкурси потвърждават убедително нейната валидност.  

Изба „Кутьево“
 

Последната цел на посещението ни в региона е легендарната едноименна изба в Кутьево. На фона на останалите винарни, тя се отличава с огромните си мащабите и капацитета си – наследство от богатата й и дълга история. С притежаваната земя от близо 75 000 дка, на която се отглеждат различни култури, „Кутьево“ напомня много на познатите у нас от времената на социализма аграрно-промишлени комплекси (АПК). Както научаваме по-късно от нашите домакини, именно такава е била съдбата на избата в годините след Втората световна война до разпада на Югославия. 

За разлика от България обаче, след политическите промени тук не предприемат ликвидация на аграрните комплекси (съчетана с откровено разграбване на безценица), а просто приватизират цялото предприятие. Така то бива закупено от Енвер Моралич, мултимилионер от босненски произход, натрупал богатството си от търговия с петрол през 70-те години. Сделката е успешна и днес винарната „Кутьево“ произвежда ежегодно около 5-6 млн. литра вино, от които 80% е от сорта Грашевина. Около 1/3 от произведеното вино се изнася в страните от Източна и Западна Европа, Русия, Китай, Япония, САЩ и др. От избата не без гордост казват, че тяхната продукция съставлява поне половината от целия износ на вино от Хърватия.

Въпреки огромния капацитет и производство, в асортимента на „Кутьево“ присъстват и вина от високия клас, които ежегодно участват на винени конкурси, като Decanter, и печелят медали. 

За нас като винени туристи, най-забележителната атракция в „Кутьево“ е намиращото се в нейните предели най-старо избено помещение в Хърватия, изградено през ХІІІ век от монасите от цистерсианския орден. Тук наистина има какво да се види и научи. След като преминаваме набързо през производствената зона (където се натъкваме на огромни стари лагерни бъчви, които в момента се реставрират), постепенно навлизаме в изкопаната под земята и укрепена с тухлени сводове осемвековна изба.

Монасите очевидно са знаели как да строят подобни помещения, тъй като всичко е устояло на изпитанията на времето по забележителен начин. Дебелият слой благородна плесен по стените допълва усещането за принадлежност към една отдавна отминала епоха. Единствените новости тук са електричеството и музейната сбирка, посветена на историята на винопроизводството в Кутьево през вековете. Тук се съхранява и „винения архив“ на избата, който е най-богатият на територията на Хърватия. Неговото попълване започва още от края на XIX век, но за съжаление е унищожен по време на Втората световна война. Най-старите сегашни експонати датират от 1946 г. 

Пак тук, под вековните тухлени сводове се пази и голямата каменна маса, с която е свързана една от най-пикантните легенди за тукашното вино. Според нея, по време на едно от посещенията на императрица Мария Терезия в близкия замък, тя била поканена в избата на чаша вино от барон Франьо Тренк – създател и командващ легендарната пандурска гвардия, която била непобедима за времето си. Баронът поднесъл чаша вино с добавка от билки-афродизиаци, след което и двамата заръчали никой да не влиза и да ги безпокои. Любовната им среща продължила цяла седмица, а след това работниците забелязали множество издълбани черти и кръстчета върху една от стените на избата – 60 от единия вид и 70 от другия, с които двамата вероятно отбелязвали любовните си сеанси. Работниците установили също, че върху каменната маса има малка вдлъбнатина. Версиите за нейната поява също били свързани с горещите страсти между Мария Терезия и барон Тренк. Оттогава се смята, че каменната маса има магическа сила и всеки, който постави ръката си върху нея, ще придобие част от половата мощ на императрицата и барона, и ще може да сбъдне своите съкровени любовни желания. :-)

А ние, ентусиазирани от приятния си престой в Кутьево и вълшебното местно вино, поемаме на запад към средиземно-морските винени региони на Хърватия.

Очаквайте  продължение...
 

 © 2016 „ВиноЗона”