pen.png

Кой се е появил първи – Елвис или Яйцето?

Ако трябваше да те помоля, скъпи читателю, да опишеш едно идилично местоположение за винарна, съм сигурен, че ти щеше да се захласнеш по целунати от слънцето хълмове с южно изложение, лъскави нови сгради, събрали в себе си последния писък на технологиите във винарството, както и може би един 5-звезден хотел със СПА-център, финансиран по някоя европрограма, кацнал малко неуверено върху разпрострелите се подземни избени галерии. 

Има обаче и някои смели души, които дръзват да оставят своите вина, вместо своите винарни, да създават впечатленията. Една такава история започва за нас с доста екстремално преживяване в стопанския двор на бетонов възел. Взираме се в бозава къщурка без прозорци, вероятно чакаща просто да бъде срината до земята от следващата бетонобъркачка, която успее да се откъсне от оста си в своето въртене.  


Тази винарна – защото тя е точно това – създава усещане, че някой е отишъл на карнавал облечен като Клингон от „Стар Трек“, но претендира, че всъщност носи лек сив гащеризон през цялото време. С други думи, попада някак си в темата, но пък също така има още много какво да се желае от него. 
 

Снимка: Мария Грей

Еди и неговата прическа

С почти еднакви дози самоувереност и смирение, Еди прави следното обобщително описание за своята винарна: „тук няма почти нищо необичайно“. И сочи произволно към различните части на помещението като екскурзовод по време на своето 39-то посещение в магазина за сувенирни магнитчета.  


„Нищо, освен това?“, казвам аз, посочвайки към нещо почти скрито за погледа от маркучи и кофи.

ЯйцЕкспериментът

Снимка: Мария Грей

Вратата се отваря и навън излиза един страхотен тип. Някои хора просто излъчват самообладание и Еди, съсобственик във винарната, е един от тях – притежава го в изобилие. 


Докато се ръкуваме топло, не спирам да се удивявам колко дръзко-непоколебим трябва да си за да ходиш с прическа в стил Елвис Пресли през 2018 г. И той очевидно е такъв.


„Добре дошли в „Росиди“!“, казва Еди и ни въвежда вътре.

 


В следващия момент аз почти се спъвам в приведен над миниатюрна кофичка с грозде човек.


Той методично, а някой би казал и досадно, мачка гроздовете между ръцете си. Дали това е начинът, по който го правят тук? Тъкмо се каня да направя коментар, че това е наистина една от НАЙ-бутиковите винарни, които съществуват, когато Еди услужливо се намесва с обяснението, че в момента те просто взимат проби за нивата на захарите. После ни повежда и към самата изба. 

Опасността за спъване

Снимка: Мария Грей

„Ааа, яйцето“, казва той, сякаш това е нещо тъй често срещано, както например плажни хавлии върху шезлонгите на немски туристи в Слънчев бряг.


Действително, нещото приличаше на яйце, ако обаче пилето е било дубльор на каскадите в „Джурасик Парк“, или пък на огромно гюлле, върху което е висяла Майли Сайръс, опитвайки се да разбие на парчета поредната си интимна връзка.


Еди обяснява, че яйцето – или по-коректно казано вертикалният овален съд – е докарано от Франция. Имало само 3 такива в България (ние открихме и другите 2, но за тях ще разкажем повече някой друг път). Той специално го използвал единствено за винификация на Шардоне.


Очевидно, изправен пред бутилка „Шардоне, ферментирало в яйце“, аз едва ли съм бил първият глупак, който си е представял как някой отваря ферментатора и чуква в него няколко яйца, след което ги разбърква вътре добре. А после винените експерти, когато въртят в чашите си тази течност, ще възклицават един на друг: „Ооо, долавям нотка омлет в ароматите“. 


Но това би било доста глупаво, наистина.

 

Тогава, защо се използва това яйце?


Ами, една от причините е, защото е студено – както в буквален смисъл, така и чисто термодинамично. 

Друга причина е, че то предлага вид естествена циркулация на виното и утайката, което дава много различен резултат спрямо ферментацията в стомана или дъб. Някои казват, че така се получава по-добро вкусово възприятие. Надявам се и аз да успея да го разбера. 

Еди ни води през впечатляваща врата към мястото, където се правят дегустациите. То е сгушено сред множество бъчви, които – подобно на нас – стареят тихо и бавно.


Отбелязвам на глас изисканите етикети върху бутилките, които ни се предлагат. „Благодаря“, казва Еди, преди да ни обясни, че е работил и като графичен дизайнер, и всъщност сам е нарисувал тези етикети. Нещо като Лени Кравиц на винения свят. 
 

Дизайнерски етикети

Снимка: Мария Грей

А какво да кажем за вината? Ами, те всичките са чудесно направени. Яйцето е просто идеално обобщение за тези винопроизводители. Експериментални и артистични във всичко, което правят. И точно както и винарната, тяхната работа носи приятни изненади на всеки ъгъл. 


Ако някой насочи, съвсем метафорично казано, оръжие към главата ми и ме принуди да избера само няколко любими вина тук, то аз бих отличил три изключителни примера за изкуството на тези винопроизводители.


Първият би бил оранжевото вино – може би първото истинско оранжево вино в България, направено от Гевюрцтраминер и закачливо предлагано в керамични бутилки, съвсем идеално за онези шезлонги в Слънчев бряг. Вторият, разбира се би бил Шардонето от бетоновото яйце, което, както беше вече обещано, ми достави едно от най-върховните вкусови възприятия, които съм имал от Шардоне. Накрая бих отбелязал дръзката Сира – един плодов празник на виното, толкова искрен, че можеш съвсем спокойно да го подариш на своята немощна възрастна леля по случай пенсионирането ѝ


В крайна сметка, ако искаш да пробваш вина, които те карат да мислиш и може би да започнеш разговор с някого (ако мога да дръзна да кажа това в този днешен смартфонов свят), то тогава което и да е от вината с етикет на „Росиди“ трябва да бъде един от първите ти избори.


С това нашата визита приключи. Представлението свърши, Елвис напусна сградата и ние трябва да си ходим.

© 2018 ВиноЗона / Том и Мария Грей

phone:

+359888 572 436

+359887 455 285

е-mail: vinozona@vinozona.net

            vinozona@gmail.com

  • Facebook Social Icon

© 2013 VinoZona

All rights reserved